Мария Бакалова взе първата си награда за ролята в „Борат“
Българката Мария Бакалова („ Борат: Последващият кинофилм “) спечели оценката за най-хубава актриса в поддържаща роля на Нюйоркският кръг на филмовите критици (NYFCC). Миналата година премията в тази категория взе Лора Дърн (за " Брачна история " и " Малки дами “). Това са престижни отличия, основани през 1935 г. и обикновено с тях в САЩ започва сезонът на кинонаградите.
Победителите се избират от най-изявените критици, пишещи в нюйоркски вестници, списания и онлайн издания. Джон Хюстън нарекъл премията си от Нюйоркският кръг на филмовите критици „ най-голямата чест, която някой в моята специалност може да получи ". В продължение на 85 години нюйоркските филмови критици разпознават, награждават и защитават филми, които често са били пренебрегвани от публиката и развлекателната промишленост.
Както демонстрира времето, неведнъж решенията им са били по-правилни - през 1942 г. " Оскар " за най-добър филм получава „ Колко зелена беше моята котловина “, а NYFCC избира в същата категория „ Гражданинът Кейн “. Когато " Оскар " взема " Френска връзка ", критиците награждават „ Портокал с часовников механизъм “. И по-късно избират „ Добри момчета “ на Скорсезе, вместо " Танцуващия с вълци “, за който остава оскарът.
Сред останалите победители, оповестени в петък, 18 декември, са драмата на Кели Райхард „ First Cow крава “ - неочакван избор за най-хубав филм, Делрой Линдо (Da 5 Blood) за най-хубав артист и Чадуик Босеман посмъртно, също за Da 5 Bloods (но не и за „ Черното дъно на Ма Рейни “). Клои ъ Жао бе определена да най-хубав режисьор от името на кино лентата си „ Nomadland “. Елиза Хитман завоюва най-хубав сюжет за „ Никога рядко от време на време постоянно “. Бразилският филм „ Бакурау ” завоюва премията за най-хубав чуждоезичен филм. За най-добра актриса критиците показаха Сидни Фланиган, също от „ Никога рядко от време на време постоянно “.
Може би по по повод първата американска премия за Мария Бакалова, а може бири поради някои сходни прекарвания, номинираният за „ Оскар “ режисьор Теодор Ушев написа тази сутрин във Facebook своето мнение за ролята ѝ, играта, гения, за българското кино и какъв брой е мъчно да катериш върхове, когато те дърпат назад в калта:
„ И моите 50 стотинки по тематиката с Мария Бакалова и Борат. Още преди месеци написах тук, че нейната роля във кино лентата е може би най-значителния акт, който български актьор е правил в миналото.
През 1966 година Сюзън Зонтаг написа есето си " Против интерпретацията ". В него има един параграф, който гласи (мой превод) " В бъдеще ще има художествени творби, чието обръщение е толкоз непосредствено и ясно, чието влияние толкоз неоспоримо, чиято демонстрация толкоз навременна, че то, творбата, може да бъде просто такова, каквото е. И към което общоприетите способи на рецензията не могат да бъдат приложени ".
Ролята на това младо и надарено момиче Бакалова в „ Борат “ е тъкмо подобен образец. Сцената с Джулиани унищожи аурата към най-влиятелната фигура в екипа на Тръмп. Бакалова повлия на американските избори по този начин, както никой различен филм или художествено произведение не може да го направи. Този нагъл, самоуверен акт е сходен на въздействието " Уотъргейт " върху Никсън, или аферата Люински.
Бакалова е изключителна актриса. Останах замаян от късата ѝ поява във кино лентата на Грозева/Вълчанов " Бащата ".
Бакалова ми припомня на Мая Новоселска или Вяра Коларова, неоспорими гении.
Тя има едно от най-важните качество за един артист - превъзмогва суетата. Тя " обслужва " концепцията. Тя се хвърля със всички сили да брани концепцията. Тя Е подтекста. А в актуалното изкуство Контекстът е всичко. Не тематиката. Не изразните средства даже. Не жанра.
Аз не съм почитател на филмите на С.Б.Коен. Изгледах кино лентата единствено поради Мария Бакалова. Тя " прави " и " избавя " кино лентата. И аз имам естетически несъгласия по отношение на похватите в него. Но това няма безусловно никакво значение, когато приказваме за нейната роля.
Убеден съм, че на 21 април ще имаме Първата номинация за " Оскар " за български артист. А за какво не и самия " Оскар ". И те ще бъдат извоювани в състезание с такива актриси като Глен Клоуз, Оливия Коулман, Джоди Фостър, Аманда Зейфрийд...
И тази номинация ще бъде самопризнание за българската актьорска школа.
Надявам се тя да бъде съпроводена и от първата номинация на български филм в категорията за задграничен филм - " Бащата " на Петьо и Кристина. И аз ще бъда благополучен за това не от национализъм. А от почитание и почит към тези актьори.
Защото знам какъв безумен труд и жертви стоят зад всяко стойностно произведение по тези земи.
И какъв брой е мъчно да катериш върхове, когато те дърпат назад в калта “.
Победителите се избират от най-изявените критици, пишещи в нюйоркски вестници, списания и онлайн издания. Джон Хюстън нарекъл премията си от Нюйоркският кръг на филмовите критици „ най-голямата чест, която някой в моята специалност може да получи ". В продължение на 85 години нюйоркските филмови критици разпознават, награждават и защитават филми, които често са били пренебрегвани от публиката и развлекателната промишленост.
Както демонстрира времето, неведнъж решенията им са били по-правилни - през 1942 г. " Оскар " за най-добър филм получава „ Колко зелена беше моята котловина “, а NYFCC избира в същата категория „ Гражданинът Кейн “. Когато " Оскар " взема " Френска връзка ", критиците награждават „ Портокал с часовников механизъм “. И по-късно избират „ Добри момчета “ на Скорсезе, вместо " Танцуващия с вълци “, за който остава оскарът.
Сред останалите победители, оповестени в петък, 18 декември, са драмата на Кели Райхард „ First Cow крава “ - неочакван избор за най-хубав филм, Делрой Линдо (Da 5 Blood) за най-хубав артист и Чадуик Босеман посмъртно, също за Da 5 Bloods (но не и за „ Черното дъно на Ма Рейни “). Клои ъ Жао бе определена да най-хубав режисьор от името на кино лентата си „ Nomadland “. Елиза Хитман завоюва най-хубав сюжет за „ Никога рядко от време на време постоянно “. Бразилският филм „ Бакурау ” завоюва премията за най-хубав чуждоезичен филм. За най-добра актриса критиците показаха Сидни Фланиган, също от „ Никога рядко от време на време постоянно “.
Може би по по повод първата американска премия за Мария Бакалова, а може бири поради някои сходни прекарвания, номинираният за „ Оскар “ режисьор Теодор Ушев написа тази сутрин във Facebook своето мнение за ролята ѝ, играта, гения, за българското кино и какъв брой е мъчно да катериш върхове, когато те дърпат назад в калта:
„ И моите 50 стотинки по тематиката с Мария Бакалова и Борат. Още преди месеци написах тук, че нейната роля във кино лентата е може би най-значителния акт, който български актьор е правил в миналото.
През 1966 година Сюзън Зонтаг написа есето си " Против интерпретацията ". В него има един параграф, който гласи (мой превод) " В бъдеще ще има художествени творби, чието обръщение е толкоз непосредствено и ясно, чието влияние толкоз неоспоримо, чиято демонстрация толкоз навременна, че то, творбата, може да бъде просто такова, каквото е. И към което общоприетите способи на рецензията не могат да бъдат приложени ".
Ролята на това младо и надарено момиче Бакалова в „ Борат “ е тъкмо подобен образец. Сцената с Джулиани унищожи аурата към най-влиятелната фигура в екипа на Тръмп. Бакалова повлия на американските избори по този начин, както никой различен филм или художествено произведение не може да го направи. Този нагъл, самоуверен акт е сходен на въздействието " Уотъргейт " върху Никсън, или аферата Люински.
Бакалова е изключителна актриса. Останах замаян от късата ѝ поява във кино лентата на Грозева/Вълчанов " Бащата ".
Бакалова ми припомня на Мая Новоселска или Вяра Коларова, неоспорими гении.
Тя има едно от най-важните качество за един артист - превъзмогва суетата. Тя " обслужва " концепцията. Тя се хвърля със всички сили да брани концепцията. Тя Е подтекста. А в актуалното изкуство Контекстът е всичко. Не тематиката. Не изразните средства даже. Не жанра.
Аз не съм почитател на филмите на С.Б.Коен. Изгледах кино лентата единствено поради Мария Бакалова. Тя " прави " и " избавя " кино лентата. И аз имам естетически несъгласия по отношение на похватите в него. Но това няма безусловно никакво значение, когато приказваме за нейната роля.
Убеден съм, че на 21 април ще имаме Първата номинация за " Оскар " за български артист. А за какво не и самия " Оскар ". И те ще бъдат извоювани в състезание с такива актриси като Глен Клоуз, Оливия Коулман, Джоди Фостър, Аманда Зейфрийд...
И тази номинация ще бъде самопризнание за българската актьорска школа.
Надявам се тя да бъде съпроводена и от първата номинация на български филм в категорията за задграничен филм - " Бащата " на Петьо и Кристина. И аз ще бъда благополучен за това не от национализъм. А от почитание и почит към тези актьори.
Защото знам какъв безумен труд и жертви стоят зад всяко стойностно произведение по тези земи.
И какъв брой е мъчно да катериш върхове, когато те дърпат назад в калта “.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ